Игнажден

От 20 Декември започва т.нар. Млади месец, а с него и началото на Новата година. На Игнажден внимават много кой ще подлази пръв - кой ще ги почете най-рано сутринта. Ако е добра полазницата му, през цялата година ще има берекет и добро в къщата и обратното - ако е лоша полазницата му, все несполука ще върви в този дом.
Домакинята става много рано, за да приготви навреме обяда, та като дойде полазникът да има с какво да го нагости.
За полазник в къща, където има моми, предпочитат да е момче. Ако полазникът е мъж и в къщата имат мома, на добро е, защото девойчето ще се омъжи може би още същата година. Ако пък дойде жена и имат момче, то ще се ожени. Полазникът трябва да донесе в къщата пилища - клонки от дървета. Разравя с тях огнището или огъня в печката и казва:
"Добро ютро домачине, подмладила ви се млада година с ягница, с пиленца, с яренца, с жребетинка и телчинка. Да сте живи, да сте здрави, догодина до амина." Пилищата поставят на високо място и ги пазят за Богородица.
Във всяка къща даряват полазника с ошав и орехи. Поканват го да седне, за да им седнат и сватове и го гощават добре. Ако нямат добър полазник тоя ден не излизат от къщата.
На Игнажден жените не излизат от къщата без работа, за да не се разпръсне тамазлъкът им. Срещу Игнажден момите приготвят овесени зърна и ги слагат под възглавницата си. Заспиват в очакване, който им е на късмет, ще дойде в съня им да жънат заедно овеса. Ако той им се яви насън да жънат заедно овеса, това означава, че ще се оженят още същата година.
Ако някой има кошери и е намислил да ги мести на друго място, то това трябва да стане на Игнажден, Ако ги премести през някой друг ден, пчелите му ще се загубят.