Игнажден

От 20 Декември започва т.нар. Млади месец, а с него и началото на Новата година. На Игнажден внимават много кой ще подлази пръв - кой ще ги почете най-рано сутринта. Ако е добра полазницата му, през цялата година ще има берекет и добро в къщата и обратното - ако е лоша полазницата му, все несполука ще върви в този дом.
Домакинята става много рано, за да приготви навреме обяда, та като дойде полазникът да има с какво да го нагости.
За полазник в къща, където има моми, предпочитат да е момче. Ако полазникът е мъж и в къщата имат мома, на добро е, защото девойчето ще се омъжи може би още същата година. Ако пък дойде жена и имат момче, то ще се ожени. Полазникът трябва да донесе в къщата пилища - клонки от дървета. Разравя с тях огнището или огъня в печката и казва:
"Добро ютро домачине, подмладила ви се млада година с ягница, с пиленца, с яренца, с жребетинка и телчинка. Да сте живи, да сте здрави, догодина до амина." Пилищата поставят на високо място и ги пазят за Богородица.
Във всяка къща даряват полазника с ошав и орехи. Поканват го да седне, за да им седнат и сватове и го гощават добре. Ако нямат добър полазник тоя ден не излизат от къщата.
На Игнажден жените не излизат от къщата без работа, за да не се разпръсне тамазлъкът им. Срещу Игнажден момите приготвят овесени зърна и ги слагат под възглавницата си. Заспиват в очакване, който им е на късмет, ще дойде в съня им да жънат заедно овеса. Ако той им се яви насън да жънат заедно овеса, това означава, че ще се оженят още същата година.
Ако някой има кошери и е намислил да ги мести на друго място, то това трябва да стане на Игнажден, Ако ги премести през някой друг ден, пчелите му ще се загубят.

Носия от с.Болярци

Асеновградска носия от с.Болярци

Сая


Гайтани и бродерии


Цялата носия

Престилка от Трън

Турлашка престилка, Трън

Ората Копата

Ората копата е обред(характерен за Западна България), който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни. Палят се клади, а деца въртят специални факли, наречени оротници, с които гонят зимата и злото. В края на вечерта най-смелите прескачат огъня за здраве. Пеят се обредни песни, играят се хора и се мятат запалени стрели.
Ората Копата в Македония:

Световно дърво 2

От сграда в гр.Ловеч


Губер от къщата на Иларион Макариополски, гр.Елена

Димитровден - 26 Октомври

Според народните представи от Димитровден започва зимата; народната поговорка гласи: “Георги лято носи, Димитър - зима”. Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той има дълга бяла брада, от която изсипва снега, яздейки червен кон. Някъде наричат празника Разпуст, защото на този ден освобождават ратаите и слугите и се договарят за следващата година.

Краят на селскостопанските работи се отбелязва със селски сборове, хора и песни.

В някои краища на Димитровден се извършва и обреда полазване: Всички стопани следят какъв човек първи ще влезе в дома им (или ще потропа на вратата). Ако той е богат и оправен, значи следващата година ще бъде богата и плодородна.

Вярва се също така, че св. Димитър е брат и на архангел Михаил (душевадника) - покровителя на отвъдния свят - на умрелите предци. Затова около Димитровден е една от най-големите задушници, на която задължително всеки раздава варено жито и питки за помен.

На този ден, за здраве и дълголетие празнуват много именници, които носят името на светеца.

Димитровден е централният годишен зимен ориентир в етническите ни територии и затова обредните практики фиксират представи, свързани с прелома - преход към зимата. Впрочем, не случайно връзката му с предхождащия го Петковден е “скрепена” чрез роднинството им в народното съзнание.

Св. Димитър “донася” зимата, яздейки червен кон, с неговото присъствие се свързва гадаенето за бъдещото плодородие; той трябва да бъде омилостивен, за да закриля стопанските начинания и реколтата през следващия цикъл. Св. Димитър е представен като антипод на близнака си - св. Георги. Той е първородният син, по-старият, и е носител на хтоничното начало. Така и в нашата традиция се реализира древният близначен мит, в който здраво са споени помежду си опозициите живот -смърт, младост-старост, лято-зима, сеитба-жътва. тези опозиции маркират чрез празниците на двамата светци и народният ни календар, разделяйки го на две половини.

Така в народнана ни култура съвпадат празникът на св. Димитър и сезонно-стопанският прелом в календара. В представите и обичаите най-ярко обаче се откроява идеята за гранично време, за преход от един цикъл към друг.

Стана взема овчар - торлак /народна песен/

Стана мома град градила,
Стано ле, момне ле, коладе ле,
и сред града нова чушмя,
нова чушмя, бистра вода,
да си вървет ергените,
да си сгледват Стана мома.
Завръвяха дюлгерите,
дюлгерите, пиените,
пиените с криваците,
че връвяха, превръвяха -
Стана мома не ги гледа.
Завръвяха юрачите,
юрачите с копралите,
че връвяха, превръвяха -
Стана мома не ги гледа.
Завръвяха тердзиите,
тердзиите с аршините,
с аршините, бекриите,
бекриите, икшиите,
че връвяха, превръвяха -
Стана мома не ги гледа.
Завръвяха ювчерите,
ювчерите с криваците,
торлаците, ахмаците,
че връвяха, превръвяха -
Стана мома не ги гледа.
Подир тича един ювчер,
един торлак, един ахмак,
с нови ведра яворови,
с кобилица яворова -
Стана мома него сгледа,
него сгледа, та го земна!

с.Медвен, Котленско

Коледни и Новогодишни обичаи

Видео с Коледни и Новогодишни обичаи от Шоплука, Добруджа и Тракия:

Джамали - Камила, Копривщица

Мечкин ден (редактирана)

Според бъгарския народ зимните празници започват на Андреевден /30 ноември/. Народът вярва, че от този ден нататьк денят започва да наедрява колкото просено зърно. Ето защо на празника задължително се вари жито, просо, леща, ечемик, боб, царевица, чушки, т.е. от всичко, което ще се сее на пролет, за да е плодородна годината и да се пълнят плодовете на земята, както се "пълни" денят.

В някои краища на страната този ден се почита като Мечкин ден. В чест на мечките се вари царевица. Когато първите лъчи на слънцето огреят земята, най-старата жена в дома взема няколко сварени царевични зърна и ги хвърля в комина с думите "На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суров". Вярва се, че след този обред мечките няма да тъпчат царевичните ниви и да нападат хора. За мечките в някои области на Бьлгария закачат на вратата наниз от варена царевица.

Почитта, която народът отдава на мечките има твърде старинни корени и е свързана с древно тотемистично вярване. Затова навред в страната се счита, че мечка не трябва да се убива, освен ако не е стръвница, а народът ласкаво я нарича "баба Меца".

Множество легенди свързват св. Андрей с мечката, чрез които народът обяснява защо този ден се тачи в нейна чест. Така според една от тях апостол Андрей бил единствения светец без празник. Той отишъл да помоли Господ да му определи и на него ден, като пристигнал яздейки мечка. Като го видял Господ казал "Който тебе не празнува да го язди твоя кон!"

Християнския светец Андрей е заел мястото на някое древно езическо божество, чествувано в началото на зимата, чиито атрибут е бил мечката.

Орисниците

Вярва се, че през третата нощ след раждането идват орисниците, влизат невидими вкъщи, сядат край детето и определят съдбата му: колко дълго да живее, за каква (респ. за какъв) да се ожени, какво социално и имотно положение да има и пр. И трите имат свое мнение, като мнението на третата е решаващо. Във връзка с това им слагат зад вратата трапеза с вкъсни ястия, с чисти кърпи и сребърни накити от родилката, за да ги предразположат. разказват се много случаи, при които решенията на орисниците са чути. Вследствие на това са вземани мерки и за предотвратяване на лошата съдба, но тя винаги е сполетявала орисания: "Що ти е написано не може да бъде избрисано".
“Военно книгоиздателски фонд” , Войнишка библиотека, книжка 18, издадена 1943 г.

Сурвакане

Сурвакането е най-характерният за Нова година обичай известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова пръчка, и то именно в началото на годината. Сурвакарите са малки деца до 12 годишна възраст. Събрани на групички от няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. В чиста премяна и в торбичка, всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, носеща специално название- сурвакница, сурвачка, сурокница, суровакница, василичарка и др. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна- преплетени клонки, нанизи от пуканки, сушени плодове, дребни парички, вълнени конци, малки кравайчета. Най-напред децата удрят с пръчката всеки член от семейството, като започват от най-възрастния, и честитят:

"Сурва, сурва година,
весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина."

Сурвакарската благословия не се пее, а се изрича и представлявя вербална магия за здраве и изобилие във всичко. Често се сурвакат и домашните животни. В някои села децата пеят и песни. Навсякъде те получават от домакините кравайчета, плодове, орехи, сланина, дребни пари и по-малки подаръци. Някъде дряновите пъпки от сурвакницата се пускат в полозите на кокошките. Среща се и вярването, че младите жени, за да им растат дълги и лъскави косите трябва да ги мият с вода, в която пускат откъснатите скришом пъпки.

Елементи от носии от с.Смочан и Ловеч

Покривка със соларни символи

Риза

Джобе

Пищимал




Пищимал и престилка

Престилки

Коледуване

Колада, Голяма Коледа, Божик, Божич- най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, познати в цялата българска етническа територия. Той съвпада с периода на зимното слънцестоене. Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството му в празничната обредност и мястото му в народния календар. Обичайно- празничният комплекс, фиксиращ началото на новата слънчева година, изобилства с гадания и предсказания за бъдещето, с магически обреди, действия и практики с продуциращ характер, отгонващи и предпазващи магически действия, които са за осигуряване на стопанското и семейното благополучие. Празникът е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ с обичая Коледуване. В него участват само мъже. Всички носят едно общо име, което в различните говори е в различни форми- коледари, коладници, коледаре, коледници и др. Още на игнажден те си избират водач (станеник, старец) и се организират в групи по 10-15 човека. В групите има и по-малки момчета (котки), които обикновено се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване. Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те обикалят домовете. Те пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството. Първата песен обикновено започва с думите:
"Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!"
След песните, водачът на групата, който държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската благословия:
"От Бога ти много здраве, от нас малко веселбица!"
Даряват ги още с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и др. Коледуването завършва с общо угощение, на което са поканени и др. мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават и парите от тях се дават на бедните. От друг тип е коледуването в Зап. България и селата около София. Съставът на групата включва старец, облечен в обърнат наопаки кожух, окичен със звънци и тояга в ръка, изричащ благословията, Баба, облечена като невеста, магаре, което носи подаръците, трохобер за краваите, гайдар и пеяче, един от които, наречен четник, изрича молитвата.

Световното дърво

В българската традиция Световното дърво най-често бива представяно като дърво или цвете, на чиито клони са кацнали птици (лястовици,петли,пауни).
Каменно изображение от Плиска

Коланни накити от Волжска България

Чипровски килими


Пафта

Над-ушник

Дърворезба

Шевица от покривка

Шевица от носия

Молитва под Миджур

Молитва преди жетва в полите на връх Миджур

Турлаци - традиции,живот и вяра

Странен човек е турлакът. Чудат е не само езикът му, цветни и самобитни са и чергите, и килимите, тъкани от ръцете на чипровската торлакиня. Странни са обичаите, вярванията, суеверията им. Турлакът твърди, че се кръсти не толкова пред бога си, колкото на зверове, треви, растения. Затова в Турлакия си имат и Мечкин ден, и Мишин ден, и вълчи, и змейови празници. Дойде ли празник, турлаците вият венци, лепят очите на мишките, хранят по тъмно дивите мечки с варена царевица, чупят грънци и плашат змейове и змеици, надуват дудуци, гайди, кавали, окарини, върбови пискуни, докато разиграят дърво и камък по долчинки и по баири.
(линк)Цялата статия - Наричат ги белодрешковци

Поговорки - Народни мъдрости

Много пъти сме чували народните поговорки,но дали сме ги разбрали? Няма да е лошо да се вслушаме в мъдростта на предците си!

Няколко поговорки, които избрах от Поговорки.com

Ако гониш два заека, не можеш да хванеш нито един .
Ако имаш вино за напиване, аз нямам глава за разбиване.
Ако не знаеш доста, не си залагай главата.
Ако не помогне правината, кривината - никога.
Ако попът се напива, народът не изтрезнява .
Ако слушаш хората, можеш в морето да ловиш зайци, и риба - в гората .
Ако тежи на квачка да мъти, пилци не може да отвъди .
Ако тръгнеш по пчелата, ще те отведе на меда; ако тръгнеш по бръмбара, ще те отведе на сметта.
Ако хвърляш зад себе си, ще намериш пред себе си.
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.
Без жена къща - без кофа кладенец.
Брат брата не храни, ама все го брани / ама тежко му, който го няма /
В сляпо царство който е с едно око той царува .
Видяла свинята рогозка, па поискала и постеля.
Всеки тегли чергата към себе си .
Вятърът големите дървета катуря, а малките превива.
Гдето дума не помага, там тояга.
Гостенин яде що му дадат, не що иска.
Грък циганин надлъгва.
Дваж лисица в капан не влиза.
Дваж мери, веднъж режи.
Дето е тънко, там се къса.
Един се е родил да сее, друг - да пее.
Езикът по-зле сече и от ножа.
Зряла круша сама пада.
Изпърво посей, после пожъни.
Кажат ли на едно куче " бясно е " то и да не е, ще побеснее.
Каквото повикало, такова се и обадило.
Каквото си надробиш, такова ще сърбаш.
Както му свирят, така играе.
Какъвто светецът, такъв и тамянът.
Клин клин избива.
Който бяга от дъжд, на град налита.
Който зло мисли, зло и намира.
Който иде полека, той отива далеко.
Кръвта вода не става.
Когато глупавият говори, умният мълчи.
Малкото камъче претуря колата.
Мисълта ражда действието.
На всяко гърне меродия.
На краставичар краставици не се продават.
На лъжата краката са къси.
Не гони пръдльо, да не го направиш юнак .
Не питай старило, питай патило.
От всяко дърво свирка не става.
Парен каша духа .
По дрехите посрещат, по ума изпращат.
Под вола теле търси.
Приятел в нужда се познава.
Рано пиле рано пее.
Рибата още в морето, той приготвил тигана.
С огън шега не бива.
Страх лозе пази.
Така баба знае, така и бае.
Тамън за вълка приказват, а той в кошарата.
Трима хайдути, девет капитана.
Удряй циганчето, доде не е счупило тиквата .
Ум царува, ум богува, ум патки пасе .
Храни куче, да те лае.
Цар далеко, Бог - високо .
Циганин цар станал и най-напред обесил баща си.
Циганин, кога има петмез, не може да заспи, докато го не изяде.
Чисто сребро го ръжда не хваща .
Човек дорде се пази, и Бог го пази.
Юнак без рана не може.

Блогът

В този блог ще се публикуват статии,видеота и снимки свързани с българските обичаи,обреди,предания,изкуство и Българската култура и история като цяло.