понеделник, 27 октомври 2008 г.

Димитровден - 26 Октомври


Според народните представи от Димитровден започва зимата; народната поговорка гласи: “Георги лято носи, Димитър - зима”. Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той има дълга бяла брада, от която изсипва снега, яздейки червен кон. Някъде наричат празника Разпуст, защото на този ден освобождават ратаите и слугите и се договарят за следващата година.

Краят на селскостопанските работи се отбелязва със селски сборове, хора и песни.

В някои краища на Димитровден се извършва и обреда полазване: Всички стопани следят какъв човек първи ще влезе в дома им (или ще потропа на вратата). Ако той е богат и оправен, значи следващата година ще бъде богата и плодородна.

Вярва се също така, че св. Димитър е брат и на архангел Михаил (душевадника) - покровителя на отвъдния свят - на умрелите предци. Затова около Димитровден е една от най-големите задушници, на която задължително всеки раздава варено жито и питки за помен.

На този ден, за здраве и дълголетие празнуват много именници, които носят името на светеца.

Димитровден е централният годишен зимен ориентир в етническите ни територии и затова обредните практики фиксират представи, свързани с прелома - преход към зимата. Впрочем, не случайно връзката му с предхождащия го Петковден е “скрепена” чрез роднинството им в народното съзнание.

Св. Димитър “донася” зимата, яздейки червен кон, с неговото присъствие се свързва гадаенето за бъдещото плодородие; той трябва да бъде омилостивен, за да закриля стопанските начинания и реколтата през следващия цикъл. Св. Димитър е представен като антипод на близнака си - св. Георги. Той е първородният син, по-старият, и е носител на хтоничното начало. Така и в нашата традиция се реализира древният близначен мит, в който здраво са споени помежду си опозициите живот -смърт, младост-старост, лято-зима, сеитба-жътва. тези опозиции маркират чрез празниците на двамата светци и народният ни календар, разделяйки го на две половини.

Така в народнана ни култура съвпадат празникът на св. Димитър и сезонно-стопанският прелом в календара. В представите и обичаите най-ярко обаче се откроява идеята за гранично време, за преход от един цикъл към друг.

Няма коментари: