Престилка от Трън

Турлашка престилка, Трън

Ората Копата

Ората копата е обред(характерен за Западна България), който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни. Палят се клади, а деца въртят специални факли, наречени оротници, с които гонят зимата и злото. В края на вечерта най-смелите прескачат огъня за здраве. Пеят се обредни песни, играят се хора и се мятат запалени стрели.
Ората Копата в Македония:

Световно дърво 2

От сграда в гр.Ловеч


Губер от къщата на Иларион Макариополски, гр.Елена

Димитровден - 26 Октомври

Според народните представи от Димитровден започва зимата; народната поговорка гласи: “Георги лято носи, Димитър - зима”. Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той има дълга бяла брада, от която изсипва снега, яздейки червен кон. Някъде наричат празника Разпуст, защото на този ден освобождават ратаите и слугите и се договарят за следващата година.

Краят на селскостопанските работи се отбелязва със селски сборове, хора и песни.

В някои краища на Димитровден се извършва и обреда полазване: Всички стопани следят какъв човек първи ще влезе в дома им (или ще потропа на вратата). Ако той е богат и оправен, значи следващата година ще бъде богата и плодородна.

Вярва се също така, че св. Димитър е брат и на архангел Михаил (душевадника) - покровителя на отвъдния свят - на умрелите предци. Затова около Димитровден е една от най-големите задушници, на която задължително всеки раздава варено жито и питки за помен.

На този ден, за здраве и дълголетие празнуват много именници, които носят името на светеца.

Димитровден е централният годишен зимен ориентир в етническите ни територии и затова обредните практики фиксират представи, свързани с прелома - преход към зимата. Впрочем, не случайно връзката му с предхождащия го Петковден е “скрепена” чрез роднинството им в народното съзнание.

Св. Димитър “донася” зимата, яздейки червен кон, с неговото присъствие се свързва гадаенето за бъдещото плодородие; той трябва да бъде омилостивен, за да закриля стопанските начинания и реколтата през следващия цикъл. Св. Димитър е представен като антипод на близнака си - св. Георги. Той е първородният син, по-старият, и е носител на хтоничното начало. Така и в нашата традиция се реализира древният близначен мит, в който здраво са споени помежду си опозициите живот -смърт, младост-старост, лято-зима, сеитба-жътва. тези опозиции маркират чрез празниците на двамата светци и народният ни календар, разделяйки го на две половини.

Така в народнана ни култура съвпадат празникът на св. Димитър и сезонно-стопанският прелом в календара. В представите и обичаите най-ярко обаче се откроява идеята за гранично време, за преход от един цикъл към друг.

Стана взема овчар - торлак /народна песен/

Стана мома град градила,
Стано ле, момне ле, коладе ле,
и сред града нова чушмя,
нова чушмя, бистра вода,
да си вървет ергените,
да си сгледват Стана мома.
Завръвяха дюлгерите,
дюлгерите, пиените,
пиените с криваците,
че връвяха, превръвяха -
Стана мома не ги гледа.
Завръвяха юрачите,
юрачите с копралите,
че връвяха, превръвяха -
Стана мома не ги гледа.
Завръвяха тердзиите,
тердзиите с аршините,
с аршините, бекриите,
бекриите, икшиите,
че връвяха, превръвяха -
Стана мома не ги гледа.
Завръвяха ювчерите,
ювчерите с криваците,
торлаците, ахмаците,
че връвяха, превръвяха -
Стана мома не ги гледа.
Подир тича един ювчер,
един торлак, един ахмак,
с нови ведра яворови,
с кобилица яворова -
Стана мома него сгледа,
него сгледа, та го земна!

с.Медвен, Котленско

Коледни и Новогодишни обичаи

Видео с Коледни и Новогодишни обичаи от Шоплука, Добруджа и Тракия:

Джамали - Камила, Копривщица

Мечкин ден (редактирана)

Според бъгарския народ зимните празници започват на Андреевден /30 ноември/. Народът вярва, че от този ден нататьк денят започва да наедрява колкото просено зърно. Ето защо на празника задължително се вари жито, просо, леща, ечемик, боб, царевица, чушки, т.е. от всичко, което ще се сее на пролет, за да е плодородна годината и да се пълнят плодовете на земята, както се "пълни" денят.

В някои краища на страната този ден се почита като Мечкин ден. В чест на мечките се вари царевица. Когато първите лъчи на слънцето огреят земята, най-старата жена в дома взема няколко сварени царевични зърна и ги хвърля в комина с думите "На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суров". Вярва се, че след този обред мечките няма да тъпчат царевичните ниви и да нападат хора. За мечките в някои области на Бьлгария закачат на вратата наниз от варена царевица.

Почитта, която народът отдава на мечките има твърде старинни корени и е свързана с древно тотемистично вярване. Затова навред в страната се счита, че мечка не трябва да се убива, освен ако не е стръвница, а народът ласкаво я нарича "баба Меца".

Множество легенди свързват св. Андрей с мечката, чрез които народът обяснява защо този ден се тачи в нейна чест. Така според една от тях апостол Андрей бил единствения светец без празник. Той отишъл да помоли Господ да му определи и на него ден, като пристигнал яздейки мечка. Като го видял Господ казал "Който тебе не празнува да го язди твоя кон!"

Християнския светец Андрей е заел мястото на някое древно езическо божество, чествувано в началото на зимата, чиито атрибут е бил мечката.

Орисниците

Вярва се, че през третата нощ след раждането идват орисниците, влизат невидими вкъщи, сядат край детето и определят съдбата му: колко дълго да живее, за каква (респ. за какъв) да се ожени, какво социално и имотно положение да има и пр. И трите имат свое мнение, като мнението на третата е решаващо. Във връзка с това им слагат зад вратата трапеза с вкъсни ястия, с чисти кърпи и сребърни накити от родилката, за да ги предразположат. разказват се много случаи, при които решенията на орисниците са чути. Вследствие на това са вземани мерки и за предотвратяване на лошата съдба, но тя винаги е сполетявала орисания: "Що ти е написано не може да бъде избрисано".
“Военно книгоиздателски фонд” , Войнишка библиотека, книжка 18, издадена 1943 г.

Сурвакане

Сурвакането е най-характерният за Нова година обичай известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова пръчка, и то именно в началото на годината. Сурвакарите са малки деца до 12 годишна възраст. Събрани на групички от няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. В чиста премяна и в торбичка, всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, носеща специално название- сурвакница, сурвачка, сурокница, суровакница, василичарка и др. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна- преплетени клонки, нанизи от пуканки, сушени плодове, дребни парички, вълнени конци, малки кравайчета. Най-напред децата удрят с пръчката всеки член от семейството, като започват от най-възрастния, и честитят:

"Сурва, сурва година,
весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина."

Сурвакарската благословия не се пее, а се изрича и представлявя вербална магия за здраве и изобилие във всичко. Често се сурвакат и домашните животни. В някои села децата пеят и песни. Навсякъде те получават от домакините кравайчета, плодове, орехи, сланина, дребни пари и по-малки подаръци. Някъде дряновите пъпки от сурвакницата се пускат в полозите на кокошките. Среща се и вярването, че младите жени, за да им растат дълги и лъскави косите трябва да ги мият с вода, в която пускат откъснатите скришом пъпки.