Според бъгарския народ зимните празници започват на Андреевден /30 ноември/. Народът вярва, че от този ден нататьк денят започва да наедрява колкото просено зърно. Ето защо на празника задължително се вари жито, просо, леща, ечемик, боб, царевица, чушки, т.е. от всичко, което ще се сее на пролет, за да е плодородна годината и да се пълнят плодовете на земята, както се "пълни" денят.
В някои краища на страната този ден се почита като Мечкин ден. В чест на мечките се вари царевица. Когато първите лъчи на слънцето огреят земята, най-старата жена в дома взема няколко сварени царевични зърна и ги хвърля в комина с думите "На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суров". Вярва се, че след този обред мечките няма да тъпчат царевичните ниви и да нападат хора. За мечките в някои области на Бьлгария закачат на вратата наниз от варена царевица.
Почитта, която народът отдава на мечките има твърде старинни корени и е свързана с древно тотемистично вярване. Затова навред в страната се счита, че мечка не трябва да се убива, освен ако не е стръвница, а народът ласкаво я нарича "баба Меца".
Множество легенди свързват св. Андрей с мечката, чрез които народът обяснява защо този ден се тачи в нейна чест. Така според една от тях апостол Андрей бил единствения светец без празник. Той отишъл да помоли Господ да му определи и на него ден, като пристигнал яздейки мечка. Като го видял Господ казал "Който тебе не празнува да го язди твоя кон!"
Християнския светец Андрей е заел мястото на някое древно езическо божество, чествувано в началото на зимата, чиито атрибут е бил мечката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар